Истанбул. Ако запитате някой чужденец, какво е най-популярно за похапване на крак в Турция, вероятно ще ви отговори „симид и чай“. Турският геврек със сусам, наричан симид, е един от двата емблематични елемента на турската култура на хранене и неизменна част от сутрешната закуска.
Симидът в Оксфордския речник
Преди време названието симид бе включено в Оксфордския речник с обяснението, че е „вид хляб, произвеждан в Турция, полят с меласа и поръсен със сусам.“
Симидът прекрачва границите
Славата на турския симид прекрачи и океана. Той беше включен заедно с турския чай в проекта „Вкусовете на Анадола“, който се реализира под патронажа на съпругата на турския президент Емине Ердоган.
Турският симид бе представен на 27 септември по време на Общото събрание на ООН на емблематичния булевард в Ню Йорк “Таймс скуеър” пред Турския културен център и предизвика голям интерес. Благодарение на проявата културата на споделяне и топлотата на Анадола бяха представени на хиляди хора. Кампанията под наслов „Ако искате да усетите вкусовете на Турция в дома си, нека ви запознаем с турския сусамов хляб – симид“, която стартира по нюйоркските улици, достигна до голяма хранителна верига с 608 магазина във всички 50 щата. Турският симид вече се предлага и като замразен продукт в магазинната мрежа.
Традиционната рецепта за симид
Като тестено изделие турският симид се отличава с хрупкавата си коричка, поръсена със сусам или слънчогледови семки. Традиционно се приготвя от брашно, вода, мая и сол, по желание се прибавя масло, а оформените гевреци се овалват в петмез и сусамени семена, след което се пекат.
Симидът като символ на култура и икономика
Но турският симид представлява много повече от хлебче или геврек, той е символ не само на вкус и популярност, но и на култура, традиции и не на последно място – икономика. Симидът никога не е губил своята популярност на ежедневна бърза закуска във всички области на Турция – на изток и запад, на север и юг, още от времето на своята поява.
Исторически произход на симида
Според историческите анали, симидът, наричан от някои и „турска франзела“, започва да се приготвя по времето на Османската империя през 14 век. Първоначално е бил предлаган като практична храна за пътниците в Измит, където отсядали керваните. С появата му на софрата на султана, симидът бързо придобива голяма популярност и се превръща в една от „златните“ рецепти на турската кухня. Казват, че султан Сюлейман бил голям почитател на закуската с чай и симид, което предопределя популярността на симида като храна и за богати, и за бедни.
Прочутият пътешественик Евлия Челеби пише в творбата си „Сеяхатнаме“, че през 1630 г. в Истанбул (тогава Константинопол) имало около 70 пекарни за симид. Снимки в музея Топкапъ илюстрират улични продавачи в миналото, които обикалят по улиците с тави, отрупани със сусамени гевреци.
Оттогава до наше време симидът е тестен деликатес, който може да намерите навсякъде – в сладкарници, кафенета, закусвални, на улични сергии или колички. Те са и най-евтината, но засищаща закуска, чиято цена варира между 15 и 20 лири в различните окръзи. Освен в цената разлика има и в грамажа и формата. В Истанбул например симидите са по-дебели и пухкави, а в Анкара по-тънки.
Тайната на вкуса на турския симид
„Тайната“ на вкуса на турския симид е т.нар. пекмезлеме – прибавяне на меласа. Често когато се разхождате из улиците на Истанбул, може да доловите аромата на прясно изпечено тесто, носещ се от количките на продавачите на симид. В сутрешните часове особено се образуват опашки от бързащи за работа купувачи.
Универсалната популярност на симида
Немалко турци твърдят, че не могат да си представят живота без симид, а сравнително евтината му цена го прави търсен и предпочитан за консумация от всички слоеве – от трудово заетите до пенсионерите.
В Истанбул продавачите на симид са атракция за жителите и посетителите на града – количките им, оцветени в червено и жълто и с турското национално знаме, представляват интересна гледка. Може да ги срещнете и в туристическите квартали като Султан Ахмет, и в търговските квартали Бакъркьой, Кадъкьой, Таксим, и в елитните квартали Левент, Бешикташ, Суадийе, и край университетите в града, без разлика в профила на купувачите и консуматорите.
Според справка от Истанбулската голяма община, в мегаполиса има над 100 000 продавачи на симид. По данни на окръжната дирекция по търговия в Истанбул има 286 фурни за симид, а заведенията за продажба са 156.
Материалът Славата на турския симид прекрачва границите е публикуван за пръв път на.
“`
